Тази неделя образователен център „Запетайка“, със съдействието на #FUNтазия и международната организация Six Seconds – първата организация посветена на развитието на емоционалната интелигентност, става домакин на фестивала за първи път във Велико Търново.
Какво ви очаква? – Специално подбрани занимания развиващи социалните умения на децата; – Игри, свързани с разпознаването на собствените емоции и емоциите на околните; – Смях, усмивки и споделени идеи; – Абсолютно безплатно!
Внимание, местата в образователен център „Запетайка“ са ограничени, затова е необходимо да се запишете за заниманията, които желаете да посетите. В случай, че групата за деца 6+ години се запълни, ще бъде сформирана нова, в по-късен час.
За въпроси и уточнения, моля позвънете на 0882066269 – Карина Господинова.
Декември е магически! Обожавам го, защото винаги докосва нещо дълбоко в душата ми, нещо за което дори не подозирам.
От няколко години с децата ми си правим коледен календар. В интернет пространството съществуват десетки разновидности – от календари с бонбон или подарък, календари с книжка за всеки ден до календари с 24 неща, които да ни се случат през месеца. Всяка година подготвям различен, опитала съм няколко варианта, за които вероятно ще разкажа някой друг декември. Сега искам да споделя последната ми идея, която започнах от днес.
Календар на емоциите!
Защо емоции? Смятам, че част от съществуването ни в света (няма да изпадам в детайли точно каква част, това оставям всеки от вас да прецени за себе си) е основано на емоциите ни, до колко ги познаваме и как ги преживяваме. А децата – колкото и да са малки, те изпитват цялата палитра от емоции, също като нас възрастните, но за разлика от нас, децата често се борят да разпознаят техните, защото все още нямат достатъчно опит.
Предлагам ви насоки за изпълнение на коледен календар, както и ТРИ примерни календара, които може директно да приложите за деца от различни възрасти.
Календар за 3-5 годишни:
Разделила съм го на 4 типа дейности с всяка от шестте базови емоции – радост, тъга, гняв, отвращение, изненада, страх.
Запознаване с емоцията – емоцията върху лицето на мама, на лицето на непознат, разглеждане на книжка или подходящо списание с лицеви изображения на конкретната емоция
Моето изражение в огледалото – нека се огледат, нека се огледат заедно с мама и татко, докато играете с децата, нека те опитат и звуци, с които е свързана емоцията.
Да оцветим лице с такава емоция – дали ще го направим набързо с флумастери в метрото или с боички за пръсти и ще запазим скъп спомен по пердетата – нека изборът е съобразен с динамичността на вашия ден.
Да си направим лице – тук всичко е в наши ръце – дали ще направим лицето от пластилин, от капачки, от филц, от блокчета на конструктор, дали ще го построим с любимите колички на сина ни или ще украсим кръгли коледни сладки с прекрасни личица…..няма ограничения.
Оттук може да свалите готов коледен календар за мъници.
Календар 5+
Децата след 5 годишна възраст са много по-активни и прекарват много повече време извън къщи с различни социални групи – в училище, на тренировка, в занималнята. Отново е основан на 6 базови емоции:
Да се запознаем – Коя е емоцията и как я изразявам? Как се променя лицето ми? Какво усещам в тялото си? Какво си мисля?
На лов за емоции – Кой видях днес да се чувства така? Или ако не съм видял никой днес, спомням ли си за някой който се е чувствал така? Кога? Какво го е предизвикало?
Как помогнах – Какво направих, когато станах свидетел на случка, предизвикала тази емоция? Какво направих за себе си, когато аз самият изпитах тази емоция?
Ако имах магическа пръчка? – Какво бих направил, ако имах магическа пръчка? Бих ли променил нещо в ситуация на дълбока тъга? Какво? Защо? Какво бих запазил?
Календара се отваря сутринта, за да имат децата време да наблюдават цвета около тях. Вечер, когато всички са отново у дома, може да подберете начин, по който да обсъдите с детето какви се е случило през деня:
Да му покажете как да си води дневник с въпросите от деня;
Да нарисува отговора на въпроса на малко листче и да го залепи на голям плакат, където всеки ден ще лепи следващото листче, от следващия ден.
Игра на въпроси и отговори – детето пита, вие отговаряте, после си разменяте ролите.
Дали ще изберете някой от горните варианти или просто ще помолите детето ви да ви разкаже, зависи от това как на него би му било най-приятно да сподели. Оставете този избор на детето.
В тази възраст децата са вече доста съзнателни и не толкова деца, колкото на нас майките ни се иска. Те вече добре познават емоциите и макар да им липсва достатъчно опит, вече са наблюдавали себе си и света достатъчно дълго. Затова и този календар е насочен към по-дълбоко познаване на себе си и емоцията.
За всеки един от дните е подбрана по една емоция, като календара се тегли сутрин, за да разполага детето с целия ден за размисъл. Целта е през деня детето да наблюдава следното:
Да изследва себе си – случвало ли му се е да изпитва такава емоция преди? А пред днешния ден? Какво се случва, когато изпитва тази емоция? Какво усеща в тялото си? От какво има нужда в такъв момент? Какво би променил, ако можеше? Какво би запазил? Има ли конкретна случка, която иска да сподели?
Да изследва околните – Кога те се чувстват така? Как изглеждат? Какво казват? Какво правят? От какво наистина имат нужда? Има ли случка, която е наблюдавал и би искал да сподели?
В края на деня детето може да избере (само или с родител) как да сподели размислите си от деня – в дневник, да нарисува картина или кратък комикс, да направи колаж, да разкаже за деня си по време на вечеря, просто да прекара 5 минути размишлявайки над деня си.
Струва ми се всъщност, че всички ние, малки и не толкова пораснали деца е добре да бъдем малко по-наблюдателни и съзнателни за емоциите си и тези на околните. Ако приемате предизвикателството, може да опитате календара сами.
А ако се чудите как да си направите коледен календар, тук може да видите няколко прекрасни идеи.
Всеки от нас намира прекрасен начин да отбележи коледните празници. Какъвто и да е той, най-важното е, че си е лично негов, от сърцето му, от душата му. Какъвто и да е вашият начин да стоплите месец декември, радвайте му се, забавлявайте се и го споделете с близките си, за да стоплите и техният декември.
Център „Слънчева пътека“ стартира онлайн курс за родители „Възпитание чрез алтернативи“
Може би всеки, който има деца си задава въпроса „Какво мога да дам на детето си, за да му осигуря по-добро бъдеще?“. Нашият отговор е – добър пример и възможности за развитие на самостоятелност, креативност и отговорност. Три качества, които стоят в основата на успешната личност.
Как може да се постигне това?
Има много теории за възпитание, които са насочени към различни аспекти на детското развитие – самочувствие, комуникация, знание и т.н. Това, което предлагаме ние е една практична техника за поетапно развитие на умението за самостоятелно вземане на решения и повишаване на увереността при децата.
За кого е предназначен курсът?
Ако сте родител на дете/ца между 2 и 10 години, може да се възползвате от практически насочения ни курс, за да се запознаете с нашите методи и да „потренирате“ родителските си умения.
Какво представлява курсът?
Курсът се състои от 8 модула, които постепенно разкриват и натрупват знания и умения за Възпитанието чрез алтернативи.
За удобство на всички работещи и ангажирани родители, курсът се провежда изцяло онлайн.
Модулите са разработени интерактивно – съдържат теоретична част, много примери и задачки за изпълнение.
По време на целия курс участниците поддържат връзка и получават отговори на въпросите си от психолога на Центъра – Десислава Попова (http://slanchevapateka.com/about-us/).
Как протича курсът?
Всяка седмица участниците получават по електронната си поща по един Модул, с който да се запознаят. В края на всеки Модул има седмични задачки, по които да се работи.
След изпращане на резултатите от задачките, всеки участник лично получава обратна връзка от психолога, която да отговаря на неговите въпроси и разсъждения по темата.
След приключване на курса участниците получават Удостоверение от Центъра за преминат онлайн курс „Възпитание чрез алтернативи“.
Кога стартира курсът?
Курсът стартира на 11.09.2017г. и приключва на 30.10.2017г.
Как става записването за курса?
Всеки желаещ може да се запише като изпрати заявка на e-mail: popova.desi@gmail.com. Заявката може да изтеглите от тук.
Как се заплаща курсът?
Заплащането на курса става по банков път:
Банка: Първа Инвестиционна Банка, гр. Велико Търново
IBAN: BG09FINV91501017049135
BIC: FINVBGSF
Получател: К и С 2010 ЕООД
Основание за плащане: онлайн курс
Общата цена на курса е 150 лв.
Всички участници могат да се възползват от следните възможности:
При заплащане на цялата такса до 01.09.2017г. получават 20% отстъпка – крайна цена 120 лв.
При заплащане на цялата такса до 08.09.2017г. получават 10% отстъпка – крайна цена 135 лв.
Има възможност за разсрочено плащане на две вноски по 75 лв. Първата вноска се плаща до 08.09.2017г. Втората вноска се плаща до 06.10.2017г.
За допълнителни въпроси може да се свържете с консултанта на курса Десислава Попова:
Оцветяването е много типична дейност, която децата обичат. Механичната дейност, концентрацията и вниманието към детайла при оцветяването, допринасят за добро фокусиране на вниманието, успокояват и балансират. Оцветяването способства и за:
Развиване на краснопис,
Координация око-ръка
Фина моторика
Концентрация
Самоооценка
Материали:
Цветни моливи, флумастери.
Цел на играта:
Работа върху фокус на вниманието, координация око-ръка.
Възраст:
3-99г.
Как се играе:
Тук няма правила. Всеки оцветява както му харесва и с каквито материали му харесва. Аз предизвиках няколко деца сами да си създадат модел, който да оцветят и това се оказа също много забавно.
До кога продължава играта:
Докато всички се забавляват.
Полезни съвети:
Цветните моливи са за предпочитане, защото с флумастери децата често накъсват листа.
Деца по-малки от 5 години предпочитат да оцветяват по-кратко време. Подходящо за тях е моделът да се принтира на по-малък формат.
Ако децата, с които работите са достатъчно големи – 6+ години, могат сами да си направят собствен модел.
Вдъхновена от великденските празници направих няколко модела на картини за оцветяване в стил поп-арт, които може да си свалите, като въведете името и имейла си:
„Дете до детето“ (фокусиране на вниманието, концентрацията)
При децата много лесно се забелязват трудности да се съсредоточат върху една дейност за повече от няколко минути. Времетраенето се увеличава с възрастта на децата. Също като мускулите на тялото, концентрацията може да бъде тренирана с подходящ набор от игри и упражнения.
Материали:
Не са необходими специални материали.
Цел на играта:
В краткосрочен план улеснява фокусирането на вниманието, а в дългосрочен влияе положително върху продължителността на задържане на вниманието върху извършвана дейност.
Възраст:
3-99г.
Как се играе:
Всички участници се нареждат в кръг.
Водещият на играта изпява (или рецитира) текста ред по ред, като пляска с ръце в ритъм.
Участниците в играта повтарят изпетият текст и изпълняват инструкцията.
Участниците в играта играят по двойки, за да изпълнят инструкциите.
Текста, който може да се използва е следния:
Името на играта (децата повтарят)
е винаги еднакво: (повтарят)
дете до детето, (избират си партньор и изпълняват като докосват дланите на другото дете)
рамо до рамо, (децата в двойката допират рамената си)
бедро до бедро, (допират бедра)
гръб в гръб, (опират си гърбовете)
китка до китка, (допират си китките)
дете то детето, (тук се сменят партньорите, като новите партньори допират длани една в друга)
коляно до глезен, (изпълняват)
рамо го лакът, (изпълняват)
коляно до бедро, (изпълняват)
китка до рамо, (изпълняват)
дете то детето, (тук се сменят партньорите, като новите партньори допират длани една в друга)
лакът до палец ,(изпълняват)
ухо до рамо, (изпълняват)
пръст до пръст, (изпълняват)
нос до пръст, (изпълняват)
свършваме играта
както я започнахме: (децата намират първият си партньор)
дете до детето.
Възможни са промени по текста, в зависимост от групата и желанието на водещия.
До кога продължава играта:
1-2 минути са достатъчни за фокусиране на вниманието. Може да продължите докато децата се смеят!
Полезни съвети:
Играта е прекрасна за събиране и умиряване на групата преди работа.
Ако играете просто за забавление, може да дадете на децата да водят играта.
Общата или груба моторика се отнася до координираните движения, извършвани от по-големите мускулни групи на тялото. Ако не развият добре грубата си моторика, за децата може да се окаже трудно да овладеят фините движения, които са основополагащи за училищната готовност.
А може ли такава игра да развива и креативност? Разбира се. Просто скрийте топката и оставете децата сами да изберат какво може да използват вместо нея.
Децата просто ме удивиха при последната игра. Генерираха идеи с така скорост, че дори не смогвах да си ги записвам. Ще изброя само част от идеите, за да добиете представа за невероятната забава, която се получи:
– Меки табуретки
– Смачкана празна бутилка
– Руло тоалетна хартия
– Намачкани на топка листи
– Събута обувка
Падна невероятен смях, макар че не изпробвахме всички предложни варианти. Децата с радост изследваха кое им е по-лесно да хвърлят и защо с някои предмети успяват да съборят повече бутилки отколкото с други.
Материали:
Кегли (в този случай празни бутилки от минерална вода),
Цел на играта:
Да бъдат съборени всички кегли.
Възраст:
3-8г.
Как се играе:
Определя се място, където децата ще редят кеглите. Празни бутилки от минерална вода вършат чудесна работа.
Определя се място, от което ще хвърлят.
Определят какво ще използват вместо топка.
Децата хвърлят предмета по кеглите според определения ред.
До кога продължава играта:
Докато децата се смеят!
Полезни съвети:
Ако децата изпитват затруднения да се подредят едно след друго, може да прибегнете до теглене на жребий, подреждане по възраст, първа буква от азбуката или височина.
На следващото разиграване винаги може да смените реда на децата.
Ако имате възможност да оставите децата да експериментират с различни предмети, това ще Ви донесе много смях и забавление, а децата ще могат да експериментират кое как лети, как пада и защо с някои предмети се събарят повече бутилки отколкото с други.
„Беше ли послушен днес в детската градина?” „Слушаше ли днес баба?” „Ако си послушен ще ти купя играчка!”
Сигурно няма родител, който поне веднъж не е задавал подобни въпроси и не е правил подобни уговорки със своето дете. Какво обаче чува детето, когато го питаме това.
Нека направим един експеримент. Представете си, че се връщате от работа, където имате един шеф и около 20 колеги. В къщи ви посрещат вашите близки и ви питат „Бяхте ли послушни днес на работа?”. Какво е първото нещо, което ви минава през ума? Кое е това ваше поведение от 8-часовия работен ден, което ще интерпретирате като послушание? Може би това, че сте изпълнили всичко, което шефът е наредил. Или това, че сте успели да свършите ежедневните си задължения. Или това, че денят е минал спокойно и сте нямали проблеми с шефа и колегите. Или това, че сте помогнали на ваш колега да си изпълни задачите. Или …
„Послушанието” има толкова много измерения и всеки един от нас разбира тази дума по толкова различен начин.
А сега се замислете кое е това, което ще ви помогне да бъдете „послушни”? Може би, ако шефът ви забележи усилията, които полагате, и благодарение на това ви повиши заплатата. А може би, когато колегите ви показват уважение и имате възможност да получите подкрепа от тях. Или може би, ако всички ви доставят да си вършите работата и не ви занимават с глупости. Или ….
Има толкова много въпроси, които можем да си зададем за нашето поведение на работното ни място. Толкова много неща ни ядосват или ни радват. Дали има кой да ни чуе?
А дали има кой да чуе едно дете, което е прекарало 8 часа в детската градина, преминавайки през разнообразни ситуации, провокации и емоции? Какво ни носи отговорът: „Да, слушах?”. Дали можем да разберем дали задачите, поставени от учителя са били лесни или трудни за детето. Дали е играло интересна игра с другите деца или е строило само замък от кубчета. Дали му е приятно, когато другите го въвличат в игрите си или го изолират. Дали то самото умее да привлича другите деца към своите игри или предпочита да го оставят на спокойствие. Дали се чувства щастливо, ентусиазирано, доволно или е обидено за нещо, разочаровано от другите или от себе си.
Обикновено сме свикнали да тълкуваме поведението на детето, за да си отговорим на тези въпроси, или да питаме учителя за поведението на детето в групата.
А сега нека се върнем на нашата собствена ситуация. Връщаме се в къщи след дългия работен ден и близките ни казват: „Много ти харесва на работа, щом се връщаш толкова късно?”; „Стига си се дразнил на шефа си. Трябва да го слушаш. Той най-добре знае какво трябва да се прави.”. Или пък се обаждат на шефа, за да го попитат дали сте си свършили работата днес. Какви чувства навява всичко това у вас?
Често подценяваме или ограничаваме възможността на децата да изпитват същите чувства като нас. „Той е малък, не разбира!” Самият факт, че не разбираме нещо обаче не пречи на чувствата и емоциите ни да бушуват вътре в нас. Напротив, точно тогава те са изключително интензивни. Те ни карат да се активизираме и да намерим отговорите на въпросите или ни карат да се потиснем от неумението ни да контролираме ситуацията и да се объркваме още повече.
Ежедневно децата преминават през разнообразни ситуации, които пораждат разнообразни чувства. А думата „послушание” не описа нито конкретна ситуация, нито конкретно чувство. И затова тя не може да съдейства на малкия детски свят да изглежда по-подреден, по-разбран и по-контролируем. Детето се нуждае от нещо, което ще го подкрепи в трудния процес на осмисляне на взаимоотношенията между хората, от изграждане на успешни стратегии за справяне с неразбираемото, от алтернативни модели на реакция.
А за всяко дете това „нещо” е нещо различно. Защото всяко дете е един огромен свят, чието опознаване ни коства много умения, време, разочарования и радости, много емоции и въпроси. Може би имаме нужда да перефразираме въпроса.
Балансът е способността да се поддържа контролирана позиция на тялото, докато се изпълнява определена задача. Въпреки че баланса не се развива напълно при децата преди 12 годишната им възраст, работата по развитието му допринася за развитие на речта с по-късен етап.
Материали:
Цветни хартии, тиксо, зар
Цел на играта:
Децата да запазят баланс докато пристъпват от един цвят на друг.
Възраст:
4+г.
Как се играе:
Подготвяме подходящ размер цветни листи – минимум по два от всеки цвят. Обезопасяваме ги с тиксо на земята.
Играта може да се игра от толкова деца, колкото прецените, че може да се събрат на игралното поле. Оптималният вариант, който съм играла – 2 деца при 2 цветни листа от цвят, или 3 деца при 3 цветни листа от всеки цвят.
Определяме кой цвят на коя цифра от зарчето ще отговаря.
При сигнал, децата стъпват на цвят по желание с десен крак.
Хвърля се зар, който определя къде трябва да сложат децата левия си крак.
Играта продължава с редуването на ляв и десен крак.
До кога продължава играта:
Играта продължава докато децата се забавляват.
Полезни съвети:
Играта е подходяща за по-малка група деца или за игра вкъщи с мама.
За да затрудните по-големите деца може да включите допълнително условие: да не си пускат ръцете докато се местят по игралното поле.
„Крис-крос“ – игра за преминаване на средната линия на тялото
След множество проучвания се стига до заключението, че за да се използва пълния потенциал на мозъка, той трябва да работи цялостно – да се включат повече мозъчни зони и да се подобри връзката между тях. Затова е нужно двете хемисфери да бъдат развивани, а връзката между тях да е усилена.
Преминаване на средната линия на тялото (вертикалната разделя тялото на лява и дясна половина) благоприятства за
Развитието на билатералните умения за пълзене, ходене или виждане в дълбочина и е от огромно значение за цялостната координация на тялото.
Подобряват бинокуляното зрение (виждането с двете очи), едновременното слушане с двете уши, координацията на лявата и дясната страна на тялото, както и на лявото и дясно полукълбо на мозъка.
Материали:
Хронометър
Цел на играта:
Преминаване през средната линия на тялото.
Възраст:
5-8г.
Как се играе:
За целта на играта съм подбрала 3 различни движения с повишаваща се трудност:
Докосване на коляното с дланта на противоположната ръка;
Докосване на коляното с лакътя на противоположната ръка;
Докосване на глезена с дланта на противоположната ръка;
Определя се маршрут, по който децата ще преминават, който да завършва там, откъдето е започнал.
Определя се реда на тръгване на децата (най-практично е децата сами да се договорят в какъв ред ще се подредят.)
Предварително договаряте кое движение ще се изпълнява.
При сигнал, първото дете започва да преминава по маршрута, извършавайки предварително договореното движение.
Когато детето стигне до края на трасето, предава щафетата на следващото дете.
Засича се времето на групата и се записва.
До кога продължава играта:
Добре е да се направят няколко извъртания на групата, за да се стимулират да постигнат най-добро време.
Полезни съвети:
Ако децата изпитват затруднения да изберат кой след кой ще се включи в Крис-крос щафетата, може да прибегнете до теглене на жребий, подреждане по възраст, първа буква от азбуката или височина.
На следващото разиграване винаги може да смените реда на децата.
Ако групата деца е от различни възрасти, за по-малките оставете само лесното движение – длан в коляно, а затруднете само по-големите.
Ако играете само с малки деца, може просто да направите гоненка, но с едно важно правило – и гонещият и гонените да използват само предварително договореното движение.
ВАЖНО – ако децата, с които работите, никога не са правили подобни упражнение е добре да се отработят предварително с няколко повторния.
На 12 и 13 март 2016 година се проведе семинар организиран от Асоциацията за родителските кооперативи. На него присъстваха учители и специалисти работещи с децата в родителските кооперативи. Родителски кооператив „Слънчева пътека“ изпрати своя екип от професионалисти – Зорница Вълева – педагог и Десислава Попова – психолог, за да допълнят и обновят знанията си.
Семинара премина под надслов – Детето – начин на употреба. Два дни търсихме ли търсихме различни начини, за да напишем ръководство за употреба на детето, но се оказа, че и този път ударихме на камък. Остава ни още много труд да положим, за да успеем да вникнем в предизвикателствата и удоволствията, които ни носи общуването с децата.
Ден първи от нашето приключение беше посветен на общуването с детето, кризите, през които то преминава, стратегии за справяне с тях, маниер на работа на детския мозък и начини на учене. Водещият – клиничен и детски психолог Жулиета Темникова, успя прекрасно да балансира лекционният материал предвиден по програма и дискусиите между участниците. Голяма част от времето премина в истинска групова работа – обмяна на опит, идеи, разискване на проблеми и решения. Учителите успяха да бъдат полезни едни на други, да добият увереност и спокойствие.
Ден втори от семинара беше посветен на доста по „материалната“ страна на детето, а именно курс по първа долекарска помощ. Водеща на семинара беше Виктория Янакиева – прекрасна и енергична млада дама, която изуми всички с любовта си към това, което прави! За нея една добре направена превръзка е изкуство! Енергията и струеше от всяка една нейна дума, а това, което правеше най-силно впечатление бе великолепния баланс между необходимата информация и практиката, както и липсата на излишни детайли. Стегнато и чисто – като перфектната превръзка 🙂
![image%20(5)-600x600[1]](http://slanchevapateka.com/wp-content/uploads/2016/04/image205-600x6001.jpg)
